Лято е! Време за море, емоции и още нещо! Време за вълнуващи летни преживявания, изпълнени с шепот на вълни, крясък на гларуси, лек морски бриз и усещане за неповторимост и житейска наслада. Ако към всичко това добавим и малко приключения, ще постигнем само едно – вълнуваща и запомняща се ваканция, неподозирани страсти, красиви спомени и усещане за лято, изживяно по нестандартен и неповторим начин!

Резерват „Ропотамо“

Ропотамо е резерват, разположен на около 50 km южно от град Бургас, в район с изключително разнообразни биотопи. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти, като лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино и лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, както и различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона Рамсарско място Ропотамо.

Беглик Таш

Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) – най-ранните артефакти датират от VII – V век пр. Хр. в късната Бронзова епоха, а тези от по-късни епохи от IV – II век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV век пр. Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство. Поради огромният мащаб на светилищната територия е трудно светилището да бъде датирано еднозначно. Голяма е вероятността сакралното място да е много по-ранна датировка – още от Новокаменната или Каменно-медната епоха. Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древно поселение, за което се предполага, че е селището Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 5 км от гр.Приморско. Обектът е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св. Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка. Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия. През второто хилядолетие пр. Хр. (но вероятно и много по-рано) тракийското племе на скримианите подреждат някои от скалните късове, за да съградят своеобразно сакрално пространство, посветено на Богинята-Майка и нейния син – Бога-Слънце (Загрей/Аполон/Дионис). Много от големите мегалитни валуни са с тегло до около 100 тона. В подредените мегалитни конфигурации те имат точно определено място и са подчинени на специфична символика. Като разположение заема централно място в региона – намира се на кръстопът, сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни. Според откритите археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр. Хр., като функционира до 5 век сл. Хр.

Лъвската глава

Лъвската глава е скално образувание, съставено от сиенитни блокове и обявено за природна забележителност. Възрастта му е 65-70 милиона години, извисява се 80 м над река Ропотамо в участък, където главният асфалтов път Созопол – Приморско върви успоредно на реката. Радва се на голяма популярност, тъй като се забелязва от пътуващите автомобили по шосето. Лъвската глава попада в границите на резерват Ропотамо и в близост до нея може да се достигне по една от екопътеките, определени за туристически цели. Мястото привлича туристи , заради хубава горска природа, панорамни изледи отвисоко към околностите на резервата, както и възможност да се видят обекти с археологическо значение. Още през ранножелязната епоха тук е построен древен град, а крепостта му се използва до XIX в. когато придобива името Вълчаново кале.

Маслен нос

Маслен нос е част от най-източния ръкав на Странджа планина, вдаден навътре в Черно море. Намира се до град Приморско, заобиколен от огромни златисти плажове. Населен е от дълбока древност – на мястото, където Ропотамо се врязва в Странджанските склонове, върху огромните скали изваяни от реката, е възникнал древния град Ранули. На устието на реката личат останките на римски град. На самия край на носа все още стоят зидовете на крепостта Тера, охранявала този бряг. През XIII-XIV век на носа е разположено пристанището Сива.

Голяма част от Маслен нос е включена в едноименната защитена територия от категорията „природна забележителност“.

В района на Маслен нос се намира тракийското светилище Бегликташ.